След време...

Какво става с любовта след време? Страстта си е отишла, искрите отдавна са угаснали, а чувствата са потушени. Болката се е превърнала в безразличие, спомените са заменени от носталгия, а от тръпката няма и следа. Всичко е променено.  Различно. Бегъл спомен от миналото и всичко се връща… уханието му, плътния му глас, нежния му допир, плахата усмивка и изгарящия поглед. Разочарование обзема душата ми и първата сълза се стича. Потръпвам. Сетивата ми се изострят и усещам настъпващия край. Сърцето ми все още е сковано от предишната болка, но се чувствам свободна. Поемам си дълбоко въздух, избърсвам поредната сълза и се усмихвам. Може би той не е бил правилния за мен, но ми е дал толкова много, колкото и ми е отнел. Взе щастието ми,  разума и ме остави с празни ръце. Но въпреки всичко, той ми показа каква да не бъда в бъдеще – наивна и доверчива. Той провокираше всяка клетка в мен, но понякога страстта не е достатъчна. След време тя изчезва, а ако любовта не я замести, всичко е погубено.
Болка, носталгия, меланхолия, тъга,страх. След всичко това осъзнах,че колкото и да обичам човека до мен, трябва да обичам повече себе си. Само тогава ще бъда истински щастлива…