Това не беше любов

Това не беше любов. Аз и ти. Това беше всичко, което имахме. Поехме риска, хванати за ръце. Заедно. Но нещата не се развиха както очаквахме. След време се отчуждихме. Чувствата не бяха изчезнали напълно, но нещо ни липсваше. Само спомените от щастливите ни моменти ни подтикваха да продължим да страдаме. Искрите между нас отдавна бяха угаснали, а страстта бе заменена от носталгия. Сутрин се събуждахме с цигара в ръка, а не сгушени като преди. Нямахме си доверие. Не се поглеждахме в очите. Подминавахме другия, сякаш бе призрак. А може би е бил. Човек без душа. Разбито сърце. Тяло, напоено с цигарен дим и алкохол. Единственото, което крепеше и двама ни, бяха спомените и страхът. Страхът от свят, който е чужд за нас. Непознат. Тръпки ни побиваха, но знаехме, че краят наближава. Не искахме да признаем поражението, но раздялата бе неизбежна.
Както в началото, хванати за ръце, поехме поредния риск и се впуснахме с пълни сили в живота, който ни очакваше. Разликата този път бе, че ще вървим по различни пътища. Не разбрахме какво беше това между нас, но със сигурност не беше любов.