Буря в сърцето

Искам да вали, да гърми и да трещи. Толкова силно да вали, че да скрие сълзите, стичащи се отново по лицето ми. Да се извие гръмотевична буря като тази в душата ми. Нека всички видят на какъв ужас съм подложена всеки ден. Фалшивата маска ще се измие и ще остане само болката. Болката по онези загубени и забравени спомени. Нека задуха и вятър. Вятър, толкова силен, че да ги отвее някъде далеч от мен. Някъде в безкрайния мрак и никога повече да не ги намеря. Да останат там, непроменени, както са в душата ми. Нека бурята да бъде придружена и със светкавици. Та поне те да осветят мрака, в който се намирам. Да ми покажат накъде да вървя, за да се измъкна от този кошмар, от това бедствие. Мястото, на което се намирам е по-тъмно и от черното, по-мрачно и от тази дъждовна нощ. Нека падат дървета, така като угасва надеждата в мен. Така както се разпада сърцето ми на части всеки ден. Нека се рушат къщи, така както се рушат моите мечти.  Нека да вали, за да измие уханието ти, допира ти, вкуса от устните ти, всичко...
Да трещи толкова силно, че да не мога да чуя мислите си и лъжите ти. Да гърми толкова силно, че да заглуши виковете в нощта. Ридаенето и псувните по твой адрес. Толкова силно, че да не ме чуеш. Да не разбереш, че отново страдам за теб, че все още си мисля за теб, че все още те обичам. Защо ли ? Защото след тази буря, утре слънцето ще изгрее по прекрасно от всякога. Неговите лъчи ще осветят пътищата и ще пресушат останалите дъждовни капки. Моите сълзи ще изсъхнат и аз отново ще сложа фалшивата маска. Усмивката, която нося всеки ден. Усмивката, която хората свикнаха да виждат, въпреки болката в мен. И тогава аз ще ги попитам  „Танцувахте ли под дъжда ?” , докато бурята продължава вътре в мен...