Вярвам в теб !

Вяра е уповаване в идея, представа, конкретен човек или религия. Тя е това, което помага на хората да продължат напред въпреки трудностите. Дава им сили. Не, нямам предвид супер сили като на Фантастичната Четворка или Батман, а морални сили. В повечето случаи психиката е по-важна, защото, колкото и да е физически силен един човек, ако няма решителност, морал и вяра в себе си, никога няма да победи в играта, наречена живот.
Вярвам. Колко лесен глагол, а означава толкова много – подкрепа, стимул. Мотивиран, човек е способен на всичко, за да осъществи мечтите си, а когато е подкрепен от близките си, той е наполовина успял.  Всички наши действия  са подбудени от някое скрито желание да успеем, но ако не вярваме, че ще стигнем до крайната цел, защо изобщо да си правим усилията да започнем нещо. Тук идва ролята на вярата. Първо, човек трябва да повярва в себе си, да усети с всеки нерв и с всеки импулс в тялото си, че е готов да поеме риска в името на това, че след миг може да усети вкуса на победата. А когато някой му каже „Вярвам в теб!” , той е още по – мотивиран да успее и да стигне до край.
Вяра. Надежда. Любов. Част от тази етична Св. Троица, вярата е едно от най – силните чувства на света. Заедно с надеждата и любовта, прави един човек непобедим. На всеки от нас му е познато чувството на нежност и топлина от грижите на семейството.  Когато усетиш милувката на майка си и разбереш по изражението й, че тя вече е горда. Когато погледнеш в очите на любимия човек и осъзнаеш, че той духовно  е с теб, сякаш невидима сила се зарежда по вените ти и си готов да направиш и невъзможното, за да не ги разочароваш. Това е силата на вярата. Да ти напомня, че е там, когато си на път да се откажеш. Да ти докаже, че си достатъчно силен, за да дръзнеш и  успееш. Да ти покаже любовта на околните и тяхната надежда, която са възложили на теб. Да ти разкрие тайните на необятното и непознатото , но и да ти вдъхне кураж да ги опознаеш. Това е вярата.
Вярата никога няма да ни изостави. Тя е вътре в нас. Независимо, че на моменти забравяме за нея, тя ни напомня, че съществува. Докосва сърцето  и предизвиква плаха усмивка на лицето ни, защото знаем, че сме успели. Постигнали сме желаното и сме доволни от себе си. Важно е човек да повярва в себе си и после да очаква помощ от другите, защото само и единствено той може да си помогне. И когато остане сам, наранен, а може би и загубен в собствените си размисли , вярата е тази, която остава с него и му дава надежда, че утре слънцето отново ще изгрее и ще му донесе шанс за по-добър живот . И макар да не я виждаме, можем да я усетим, защото тя е като въздуха. Невидима, но необходима ни, за да оцелеем!