Помня, че болеше. Болеше да го гледам. Толкова близо до мен,
на няколко метра, а всъщност е на светлинни години разстояние. Толкова далече.
Недостижим. И винаги е бил такъв. Дори и да сме един до друг, никога не съм го
чувствала близко. Винаги се усещаше една студенина, празнина между нас.
Пропаст, която не мога да премина. Страх ме обзема всеки път щом се опитам.
Падам. Болка. Разочарование. А той се отдалечава все повече и повече…
Помня, че болеше. Болеше да го гледам. За краткото време от 10 минути, изпитах тази болка два пъти. Той седеше зад мен. Метър разстояние. Осмелих се да го погледна за миг и да си задам въпроса „Защо?”. Извърнах поглед. Беше трудно просто да стоя и да го наблюдавам безмълвно. Какво беше това между нас? Връзка? Не. Нямаше я любовта. Приятелство? Не. Нямаше го доверието. Страст? Мож е би. Само това имахме. Няколко момента на емоции и страст. Нищо повече. Защо очаквах нещо повече ли? Защото всяко нещо което прави, трябва да го правим със сърцето си. А то за съжаление, не винаги е разумно. Често е наивно и прави грешки. Грешки, които в даден момент са били желания. Изгарящи желания…
Помня, че болеше. Болеше да го гледам. За краткото време от 10 минути, изпитах тази болка два пъти. Той седеше зад мен. Метър разстояние. Осмелих се да го погледна за миг и да си задам въпроса „Защо?”. Извърнах поглед. Беше трудно просто да стоя и да го наблюдавам безмълвно. Какво беше това между нас? Връзка? Не. Нямаше я любовта. Приятелство? Не. Нямаше го доверието. Страст? Мож е би. Само това имахме. Няколко момента на емоции и страст. Нищо повече. Защо очаквах нещо повече ли? Защото всяко нещо което прави, трябва да го правим със сърцето си. А то за съжаление, не винаги е разумно. Често е наивно и прави грешки. Грешки, които в даден момент са били желания. Изгарящи желания…
Няма коментари:
Публикуване на коментар